Ти дойде като вятър в нощта,
меден дъжд се изсипа... магия
залюля ме във шеметен танц,
обрисува ме в дивна стихия...
С непокорната страст на деня
ме изпита на древни умения,
бездиханна... във транс да шептя
и да вкусвам с любов прегрешения!
Аз те искам! Бездумно крещя...
полудяла от тихите пръсти,
разтреперващи с досег... тела
волно вият се в парещи страсти.
И в прибоя на чувствата стенещи
галопират в мен диви мустанги
със крила от любовност, копнеещи
ме обливат вълни океанни...
Пак се давя в бездънно желание,
повелител на нощи безлунни,
всепоглъщащо нежно ухание
ни обвързва със клетви... безмълвни!
И отново на вятъра моля се,
разпилял всички мои стенания...
да докосне със ласка сърцето ти
и с въздишки от страстни дихания...
© Деси Инджева Все права защищены