3.09.2007 г., 14:54

МЕЧТАНИЕ...

1.1K 0 37
 

Ти дойде като вятър в нощта,

меден дъжд се изсипа... магия

залюля ме във шеметен танц,

обрисува ме в дивна стихия...

С непокорната страст на деня

ме изпита на древни умения,

бездиханна... във транс да шептя

и да вкусвам с любов прегрешения!

Аз те искам! Бездумно крещя...

полудяла от тихите пръсти,

разтреперващи с досег... тела

волно вият се в парещи страсти.

И в прибоя на чувствата стенещи

галопират в мен диви мустанги

със крила от любовност, копнеещи

ме обливат вълни океанни...

Пак се давя в бездънно желание,

повелител на нощи безлунни,

всепоглъщащо нежно ухание

ни обвързва със клетви... безмълвни!

И отново на вятъра моля се,

разпилял всички мои стенания...

да докосне със ласка сърцето ти

и с въздишки от страстни дихания...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...