3.09.2007 г., 14:54 ч.

МЕЧТАНИЕ... 

  Поезия
901 0 37
 

Ти дойде като вятър в нощта,

меден дъжд се изсипа... магия

залюля ме във шеметен танц,

обрисува ме в дивна стихия...

С непокорната страст на деня

ме изпита на древни умения,

бездиханна... във транс да шептя

и да вкусвам с любов прегрешения!

Аз те искам! Бездумно крещя...

полудяла от тихите пръсти,

разтреперващи с досег... тела

волно вият се в парещи страсти.

И в прибоя на чувствата стенещи

галопират в мен диви мустанги

със крила от любовност, копнеещи

ме обливат вълни океанни...

Пак се давя в бездънно желание,

повелител на нощи безлунни,

всепоглъщащо нежно ухание

ни обвързва със клетви... безмълвни!

И отново на вятъра моля се,

разпилял всички мои стенания...

да докосне със ласка сърцето ти

и с въздишки от страстни дихания...

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??