Мечтата

Когато над морето слиза

очарователна нощта –

разкошна мисъл ме прониза

със обаятелна мечта...

Но духна изненадващ вятър

и Океана разлюля́ –

Мечтата нейде в необята

със бурята се запиля́...

... Мечтата искам да опиша,

с която разделих се там,

а както се разбра – излишен

оказах се... И неразбран...

Невидима като душата

и бърза като мисълта –

тя вече плаваше оттатък

на хоризонтната дъга...

И всеки вятър в Океана

със нея ще се носи там,

а можех аз от морска пяна –

в Богиня да я пресъздам!...

... но са Богините капризни,

непостоянни в любовта

и със пове́ите на бриза

отдават вихрено страстта...

... Та за това оставам тука

на този бряг обикновен

с ненужна никому поука

в един Живот обезмечтен...

18.10.2021.