Oct 19, 2021, 8:43 AM

Мечтата

  Poetry » Other
784 2 1

Мечтата

 

Когато над морето слиза

очарователна нощта –

разкошна мисъл ме прониза

със обаятелна мечта...

 

Но духна изненадващ вятър

и Океана разлюля́ –

Мечтата нейде в необята

със бурята се запиля́...

 

... Мечтата искам да опиша,

с която разделих се там,

а както се разбра – излишен

оказах се... И неразбран...

 

Невидима като душата

и бърза като мисълта –

тя вече плаваше оттатък

на хоризонтната дъга...

 

И всеки вятър в Океана

със нея ще се носи там,

а можех аз от морска пяна –

в Богиня да я пресъздам!...

 

... но са Богините капризни,

непостоянни в любовта

и със пове́ите на бриза

отдават вихрено страстта...

 

... Та за това оставам тука

на този бряг обикновен

с ненужна никому поука

в един Живот обезмечтен...

 

18.10.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления! Хареса ми как сте описали своята мечта! Много красиво стихотворение!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...