Мечтата
Когато над морето слиза
очарователна нощта –
разкошна мисъл ме прониза
със обаятелна мечта...
Но духна изненадващ вятър
и Океана разлюля́ –
Мечтата нейде в необята
със бурята се запиля́...
... Мечтата искам да опиша,
с която разделих се там,
а както се разбра – излишен
оказах се... И неразбран...
Невидима като душата
и бърза като мисълта –
тя вече плаваше оттатък
на хоризонтната дъга...
И всеки вятър в Океана
със нея ще се носи там,
а можех аз от морска пяна –
в Богиня да я пресъздам!...
... но са Богините капризни,
непостоянни в любовта
и със пове́ите на бриза
отдават вихрено страстта...
... Та за това оставам тука
на този бряг обикновен
с ненужна никому поука
в един Живот обезмечтен...
18.10.2021.
© Коста Качев Всички права запазени