Между два бряга пътувам.
Но не стигам.
Вклиняване.
Студено ми е. Все така.
Оставям кървави следи.
Разминавам се с празни души.
Сенки и призраци - крачещи спомени.
Аз съм там и отвъд - между всички.
Без глас и очи.
И се изгубвам в среднощни сълзи.
Как да избягам от себе си?
Между вчера и днес е трудно, нали!...
© Сиана Петкова Все права защищены