Между два бряга пътувам.
Но не стигам.
Вклиняване.
Студено ми е. Все така.
Оставям кървави следи.
Разминавам се с празни души.
Сенки и призраци - крачещи спомени.
Аз съм там и отвъд - между всички.
Без глас и очи.
И се изгубвам в среднощни сълзи.
Как да избягам от себе си?
Между вчера и днес е трудно, нали!...
© Сиана Петкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
