Дейна.1 (Д.П.)
21 376
25 июн. 2024 г., 10:28

Между първия вик и последния дъх 

  Поэзия » Другая
427 4 8

Понякога счупвам хомота,

спирам се за миг:

Господи, със каква красота

надарил си ни!

 

И пренареждам душата си,

място отварям

за всичко, което ще нося                               

там, във Безкрая.

 

От това кратко премигване,

между първия вик

и последното мое вдишване,

аз ще си скрия:

 

късче от небето ни синьо,

облаче бяло,

два стръка зелена тревица,

от птица – перо.

 

Ще си сложа и ромона тих

на горски поток,

трелите вълшебни на птици,

мида от морския бряг.

 

Подреждах и слагах: залези,

изгреви, мирис

на дъхави горски цветя -

омайващ и чист.

 

И във един миг разбрах – не мога

всичко да взема.

Заклех се: ще пъдя тревоги,

ще хвърлям бремето,

 

и от красотата на земния рай

душата си докрай ще опивам.

 

25.06.2024 г.

Дейна.1

 

© Д.П. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Паленка! Радвам се, че ти е харесал моя стих.
  • Земният ти рай е прекрасен! И аз отпих от него 🌅
  • Благодаря от сърце за добрите думи, Стойчо!
  • Зашеметяващо!
    Как съм пропуснал нещо, което впечатлява до болка с красотата на безкрая!
    Поздравления, Дейна!🙏
  • Благодаря, Ивита, за добрите думи и за "Любими".
  • Прекрасно е!
    Взема всичко по пътя си душата ни...И помни. Разпознава. И гради.
    Браво!
  • Благодаря, че си прочел моя стих, Марко. Добрите думи окриляват човек.
  • Красиво е !
Предложения
: ??:??