Между първия вик и последния дъх

Дейна.1 (Д.П.)
21 329

25 июн. 2024 г., 10:28

Поэзия » Другая

321 2 2

Понякога счупвам хомота,

спирам се за миг:

Господи, със каква красота

надарил си ни!

И пренареждам душата си,

място отварям

за всичко, което ще нося

там, във Безкрая.

От това кратко премигване,

между първия вик

и последното мое вдишване,

аз ще си скрия:

късче от небето ни синьо,

облаче бяло,

два стръка зелена тревица,

от птица – перо.

Ще си сложа и ромона тих

на горски поток,

трелите вълшебни на птици,

мида от морския бряг.

Подреждах и слагах: залези,

изгреви, мирис

на дъхави горски цветя -

омайващ и чист.

И във един миг разбрах – не мога

всичко да взема.

Заклех се: ще пъдя тревоги,

ще хвърлям бремето,

и от красотата на земния рай

душата си докрай ще опивам.

25.06.2024 г.

Дейна.1