Между първия вик и последния дъх
Понякога счупвам хомота,
спирам се за миг:
Господи, със каква красота
надарил си ни!
И пренареждам душата си,
място отварям
за всичко, което ще нося
там, във Безкрая.
От това кратко премигване,
между първия вик
и последното мое вдишване,
аз ще си скрия:
късче от небето ни синьо,
облаче бяло,
два стръка зелена тревица,
от птица – перо.
Ще си сложа и ромона тих
на горски поток,
трелите вълшебни на птици,
мида от морския бряг.
Подреждах и слагах: залези,
изгреви, мирис
на дъхави горски цветя -
омайващ и чист.
И във един миг разбрах – не мога
всичко да взема.
Заклех се: ще пъдя тревоги,
ще хвърлям бремето,
и от красотата на земния рай
душата си докрай ще опивам.
25.06.2024 г.
Дейна.1
© Д.П. All rights reserved.
