Между телефони счупени

18 февр. 2016 г., 21:20

Поэзия » Другая

352 0 2

Живеем между телефони счупени
и ехото не може да е вярно.
Големите ни белези ни учат,
че болките са строги господари.

Че блусовете на море и вятър
делфините в душите ни дописват,
а всяка зимна смърт е смърт, в която
нищо и на никого не липсва.

Разплатата на времето е ялова
и знам, че не лекува нищо, нищо,
но уча си ръцете на оставане
в прегръдката на белоцветни вишни.

Довереница (Дочка Василева)

2016-02-21T02:04:26+02:00

"Разплатата на времето е ялова
и знам, че не лекува нищо, нищо,"

Да права си.Изобщо не лекува,
но слага върху белезите пласт.
Решим ли раните да изтъргуваме
да сме в търговски вид поне за час...

Аплодисменти и от мен!
vega666 (Младен Мисана)

2016-02-18T22:19:47+02:00

Чудесно встъпление на този фрагмент и парадоксален финал, в унисон с прииждащата вече пролет! Поздравление, Райна и 5-звезден предпролетен поздрав!