18 февр. 2016 г., 21:20

Между телефони счупени

587 0 2

Живеем между телефони счупени
и ехото не може да е вярно.
Големите ни белези ни учат,
че болките са строги господари.

Че блусовете на море и вятър
делфините в душите ни дописват,
а всяка зимна смърт е смърт, в която
нищо и на никого не липсва.

Разплатата на времето е ялова
и знам, че не лекува нищо, нищо,
но уча си ръцете на оставане
в прегръдката на белоцветни вишни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Разплатата на времето е ялова
    и знам, че не лекува нищо, нищо,"

    Да права си.Изобщо не лекува,
    но слага върху белезите пласт.
    Решим ли раните да изтъргуваме
    да сме в търговски вид поне за час...

    Аплодисменти и от мен!
  • Чудесно встъпление на този фрагмент и парадоксален финал, в унисон с прииждащата вече пролет! Поздравление, Райна и 5-звезден предпролетен поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...