18.02.2016 г., 21:20

Между телефони счупени

592 0 2

Живеем между телефони счупени
и ехото не може да е вярно.
Големите ни белези ни учат,
че болките са строги господари.

Че блусовете на море и вятър
делфините в душите ни дописват,
а всяка зимна смърт е смърт, в която
нищо и на никого не липсва.

Разплатата на времето е ялова
и знам, че не лекува нищо, нищо,
но уча си ръцете на оставане
в прегръдката на белоцветни вишни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Разплатата на времето е ялова
    и знам, че не лекува нищо, нищо,"

    Да права си.Изобщо не лекува,
    но слага върху белезите пласт.
    Решим ли раните да изтъргуваме
    да сме в търговски вид поне за час...

    Аплодисменти и от мен!
  • Чудесно встъпление на този фрагмент и парадоксален финал, в унисон с прииждащата вече пролет! Поздравление, Райна и 5-звезден предпролетен поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...