18.02.2016 г., 21:20

Между телефони счупени

593 0 2

Живеем между телефони счупени
и ехото не може да е вярно.
Големите ни белези ни учат,
че болките са строги господари.

Че блусовете на море и вятър
делфините в душите ни дописват,
а всяка зимна смърт е смърт, в която
нищо и на никого не липсва.

Разплатата на времето е ялова
и знам, че не лекува нищо, нищо,
но уча си ръцете на оставане
в прегръдката на белоцветни вишни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Разплатата на времето е ялова
    и знам, че не лекува нищо, нищо,"

    Да права си.Изобщо не лекува,
    но слага върху белезите пласт.
    Решим ли раните да изтъргуваме
    да сме в търговски вид поне за час...

    Аплодисменти и от мен!
  • Чудесно встъпление на този фрагмент и парадоксален финал, в унисон с прииждащата вече пролет! Поздравление, Райна и 5-звезден предпролетен поздрав!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...