1 дек. 2017 г., 13:25

Междуцветие 

  Поэзия » Пейзажная
636 2 16

С развълнувана охра в златисто

и пресипнало тъжно зелено

някой шари по горските листи,

по ескизите есенни в мене.

Вятър хвърля със шепи пендари,

зимно слънце със тях да откупи,

а в сърцето ми тлеят пожари,

угасени от каната счупена

на небето пророчески сиво.

Глашатаят на първите скрежове –

вестоносецът зимен – се скрива

зад студа на деня белоснежен.

 

Но, макар да е пухкаво чисто,

аз тъгувам за охра в златисто.

 

30.11.17

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??