Dec 1, 2017, 1:25 PM

Междуцветие 

  Poetry » Landscape
635 2 16

С развълнувана охра в златисто

и пресипнало тъжно зелено

някой шари по горските листи,

по ескизите есенни в мене.

Вятър хвърля със шепи пендари,

зимно слънце със тях да откупи,

а в сърцето ми тлеят пожари,

угасени от каната счупена

на небето пророчески сиво.

Глашатаят на първите скрежове –

вестоносецът зимен – се скрива

зад студа на деня белоснежен.

 

Но, макар да е пухкаво чисто,

аз тъгувам за охра в златисто.

 

30.11.17

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??