1.12.2017 г., 13:25 ч.

Междуцветие 

  Поезия » Пейзажна
653 2 16

С развълнувана охра в златисто

и пресипнало тъжно зелено

някой шари по горските листи,

по ескизите есенни в мене.

Вятър хвърля със шепи пендари,

зимно слънце със тях да откупи,

а в сърцето ми тлеят пожари,

угасени от каната счупена

на небето пророчески сиво.

Глашатаят на първите скрежове –

вестоносецът зимен – се скрива

зад студа на деня белоснежен.

 

Но, макар да е пухкаво чисто,

аз тъгувам за охра в златисто.

 

30.11.17

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??