Междуцветие
С развълнувана охра в златисто
и пресипнало тъжно зелено
някой шари по горските листи,
по ескизите есенни в мене.
Вятър хвърля със шепи пендари,
зимно слънце със тях да откупи,
а в сърцето ми тлеят пожари,
угасени от каната счупена
на небето пророчески сиво.
Глашатаят на първите скрежове –
вестоносецът зимен – се скрива
зад студа на деня белоснежен.
Но, макар да е пухкаво чисто,
аз тъгувам за охра в златисто.
30.11.17
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
