Метаморфоза
Раздавах се, пилеех се без страх,
дарявах и последната си риза
на просяка, сред уличния прах.
На циганка харизах си чеиза.
Поделях хляба с всеки, като с брат,
на свой и чужд, с негаснеща надежда,
ръката си подавах - порив свят,
за който право в рая те отвеждат.
Присъдата? Побъркан единак!
Негоден за живота днес мечтател,
наивно добродушен млад глупак,
повярвал сляпо в думата "приятел".
И ето ме сега - човек съм нов,
за правда и добро не се тревожа,
усмивката прикрива нрав суров,
надянат редом с новата ми кожа.
Приятел ми е всеки негодяй,
партнират ми величията с радост
и щедро ми предлагат лъвски пай...
Забравих за наивната си младост.
Илюзиите... ряпа да ядат!
А верните, човешки механизми
сърцето като червеи гризат,
че дните ми напразно се изнизват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
