Самодива (Вики)
535 5961
25.11.2010 г., 19:01 ч.

Метаморфоза 

  Поезия
708 0 6

Раздавах се, пилеех се без страх,
дарявах и последната си риза
на просяка, сред уличния прах.
На циганка харизах си чеиза.

Поделях хляба с всеки, като с брат,
на свой и чужд, с негаснеща надежда,
ръката си подавах - порив свят,
за който право в рая те отвеждат.

Присъдата? Побъркан единак!
Негоден за живота днес мечтател,
наивно добродушен млад глупак,
повярвал сляпо в думата "приятел".

И ето ме сега - човек съм нов,
за правда и добро не се тревожа,
усмивката прикрива нрав суров,
надянат редом с новата ми кожа.

Приятел ми е всеки негодяй,
партнират ми величията с радост
и щедро ми предлагат лъвски пай...
Забравих за наивната си младост.

Илюзиите... ряпа да ядат!
А верните, човешки механизми
сърцето като червеи гризат,
че дните ми напразно се изнизват.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??