Самодива (Вики)
529 5992
Nov 25, 2010, 7:01 PM

Метаморфоза 

  Poetry
673 0 6

Раздавах се, пилеех се без страх,
дарявах и последната си риза
на просяка, сред уличния прах.
На циганка харизах си чеиза.

Поделях хляба с всеки, като с брат,
на свой и чужд, с негаснеща надежда,
ръката си подавах - порив свят,
за който право в рая те отвеждат.

Присъдата? Побъркан единак!
Негоден за живота днес мечтател,
наивно добродушен млад глупак,
повярвал сляпо в думата "приятел".

И ето ме сега - човек съм нов,
за правда и добро не се тревожа,
усмивката прикрива нрав суров,
надянат редом с новата ми кожа.

Приятел ми е всеки негодяй,
партнират ми величията с радост
и щедро ми предлагат лъвски пай...
Забравих за наивната си младост.

Илюзиите... ряпа да ядат!
А верните, човешки механизми
сърцето като червеи гризат,
че дните ми напразно се изнизват.

© Вики All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??