- Нещо ново с крилата ли драсна?
Питах снощи орела до мен.
- Как да драсна в таз клетка ужасна?
Ми отвърна унил и смирен.
- А под твоите миши крачета
не излезе ли нещо по-стилно?
- Кръг въртя с тях, но нещо късмета
ме отбягва и то все по-силно.
Съжали ме. С небето ме свърза.
Счупи клетките, силен и смел.
С нежни нокти издигна ме бързо.
Плъх летеше... с крила на орел!