Jun 30, 2010, 10:08 PM

Метаморфозно...

  Poetry » Other
1K 0 6

- Нещо ново с крилата ли драсна? 
Питах снощи орела до мен. 
- Как да драсна в таз клетка ужасна? 
Ми отвърна унил и смирен. 
- А под твоите миши крачета 
не излезе ли нещо по-стилно? 
- Кръг въртя с тях, но нещо късмета 
ме отбягва и то все по-силно. 
Съжали ме. С небето ме свърза. 
Счупи клетките, силен и смел. 
С нежни нокти издигна ме бързо. 
Плъх летеше... с крила на орел!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ботьо Петков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави!..Човъркам вътрешни състояния, без да имам претенций за значимост на писанията си.Съмнявам се дали бих могъл да деморализирам дори и муха...Но орлите не кълват мухи...
  • Доста интересно наистина... И аз казвам че е добро.
  • Много интересно Поздравления за оригиналната идея!
  • Интересна съпоставка!Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...