30.06.2010 г., 22:08 ч.

Метаморфозно... 

  Поезия » Друга
742 0 6

- Нещо ново с крилата ли драсна? 
Питах снощи орела до мен. 
- Как да драсна в таз клетка ужасна? 
Ми отвърна унил и смирен. 
- А под твоите миши крачета 
не излезе ли нещо по-стилно? 
- Кръг въртя с тях, но нещо късмета 
ме отбягва и то все по-силно. 
Съжали ме. С небето ме свърза. 
Счупи клетките, силен и смел. 
С нежни нокти издигна ме бързо. 
Плъх летеше... с крила на орел!

© Ботьо Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави!..Човъркам вътрешни състояния, без да имам претенций за значимост на писанията си.Съмнявам се дали бих могъл да деморализирам дори и муха...Но орлите не кълват мухи...
  • Доста интересно наистина... И аз казвам че е добро.
  • Много интересно Поздравления за оригиналната идея!
  • Интересна съпоставка!Поздрав!
  • Това стихотворение ме подсети за един подобен грузински тост. Добро е! Поздрав!
Предложения
: ??:??