Миг от вечността
Със вик, по тънка нишка тръгва дирята човешка
преплитат се съдби, минути страст и песен
акорди от сълзи на пеперуди сливат
стремеж към светлина и тягостни терзания
несбъднати желания, миражи, междуметия
откъснати цветя отричат голотата си
трицветно слънце впива стомана във душите ни
от бяло, черно, сиво дъгата ослепява
прохождащо желание напира към звездите
крилати фрази топлят на слепия очите,
но есента напира, молба за още време
импулс за нещо ново…
страх и ужас…пепел…
Животът продължава…. И има нова песен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Ангелова Все права защищены
