20 июл. 2019 г., 14:33  

Миг от вечността

1.1K 0 3

Със вик, по тънка нишка тръгва дирята човешка

преплитат се съдби, минути страст и песен

акорди от сълзи на пеперуди сливат

стремеж към светлина и тягостни терзания

несбъднати желания, миражи, междуметия

откъснати цветя отричат голотата си

трицветно слънце впива стомана във душите ни

от бяло, черно, сиво дъгата ослепява

прохождащо желание напира към звездите

крилати фрази топлят на слепия очите,

но есента напира, молба за още време

импулс за нещо ново…

страх и ужас…пепел…

Животът продължава…. И има нова песен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "акорди от сълзи на пеперуди сливат
    стремеж към светлина и тягостни терзания"🦋

    Аз ти благодаря за красивия стих, не мога да цитирам целия, защото го имаме пред очите си, но тези пеперудени акорди са в целия! Поздрав!
  • Благодаря, Пепи !
  • Хубаво!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...