Със вик, по тънка нишка тръгва дирята човешка
преплитат се съдби, минути страст и песен
акорди от сълзи на пеперуди сливат
стремеж към светлина и тягостни терзания
несбъднати желания, миражи, междуметия
откъснати цветя отричат голотата си
трицветно слънце впива стомана във душите ни
от бяло, черно, сиво дъгата ослепява
прохождащо желание напира към звездите
крилати фрази топлят на слепия очите,
но есента напира, молба за още време
импулс за нещо ново… ...