Мигове
744
0
0
И в този час си мисля за теб,
коя ли вечер е вече по ред!
Главата ми направи ти своя квартира,
всеки ден идваш и времето спира!
Зашо хареса си този уют?
Влезеш ли вътре забравям за студ.
Искаш ли аз да подкладя камината?
Влезеш ли в стаята-
тръгва си зимата!
Пролет е вече, снеговете топят се,
седиш на терасата с чаша кафе.
С тази представа за миг осъзнавам,
че мисълта за тебе отново дойде!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Станиславов Все права защищены
