Мигове

И в този час си мисля за теб,

коя ли вечер е вече по ред!

Главата ми направи ти своя квартира,

всеки ден идваш и времето спира!

Зашо хареса си този уют?

Влезеш ли вътре забравям за студ.

Искаш ли аз да подкладя камината?

Влезеш ли в стаята-

тръгва си зимата!

Пролет е вече, снеговете топят се,

седиш на терасата с чаша кафе.

С тази представа за миг осъзнавам,

че мисълта за тебе отново дойде!