27 дек. 2011 г., 09:56
Бяха спомени много далечни
и копнежите ми останаха вечни,
вкопчиха се те в моето съзнание,
но не значеха дори и едно обещание.
Оглеждах се във фалшивото огледало,
а то сякаш със илюзии бе полято
и шепнеше ми то с лъжлив глас:
"Погледни в мене и виж щастливото си АЗ!"
Взирах в образа му подъл своите очи
и чаках нещо към мен да заблести,
но, уви, не зърнах и искрица светлина,
а подлецът обсипа ме със доживотна тъмнина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация