27 окт. 2021 г., 13:07  

Миша броилка

1.2K 3 10

Малка сивичка гризана,
Маца гони от зори.
Стой, мишленце, да те хвана,
че съвсем ме измори.

 

Аз да те изям ли?  Няма!
Сиренце ти нося, виж.
Просто скоро станах мама,
ти пък знаеш да броиш.

 

Котетата непослушни,
колко ли са? Сто и пет?
Някое като се мушне
под бююфета, няма ред...

 

Два дни с Шаро ги броиме,
отначало и от край.
Брой, мишленце! После име
на немирниците дай.

 

Гонят котетата осем,
топка. Как ли да ги спрем?
Учих аз, но за какво съм?

Май обърках се съвсем.

 

Я, деветото се глези,
и издава чуден звук,
Мацо, сметката излезе,
давай сиренето тук!


 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

10 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....