18 нояб. 2024 г., 09:36

Мисли за из път

598 3 6

Болката е само знаменател

и пътечка пряка през страха,

прегърни я като стар приятел,

тръгнал си стремглаво към студа.

 

Малко болка още ти остана,

щом я чувстваш, казват, че си жив.

Задуши я мъжки под кафтана,

припомни си колко бе щастлив.

 

Пожелай си мигове без грижи,

забрави в какво си прегрешил.

Погледът ти волен да се движи,

да си богу верен, богу мил.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет и на теб, Иване! Напоследък усмивката ми боледуваше и се окуражавам. Сполай ти за добрите думи.
  • Много ми хареса! Благодаря ти че го сподели с нас! Поздравления!
  • Благодаря, Мария! Дано пътят ти да е дълъг и лек, дръж болките надалеч! 💕
  • Ударно начало, веднага ме грабна метафората ти, Светличка! 👍❤️
    Много ми хареса творбата и те поздравявам!🌹
  • Благодаря за отзива, Стойчо! Да не се самоизмъчваме и самонаказваме, да даваме шанс на новото, по последната пътечка има също предизвикателства.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...