18 нояб. 2024 г., 09:36

Мисли за из път

593 3 6

Болката е само знаменател

и пътечка пряка през страха,

прегърни я като стар приятел,

тръгнал си стремглаво към студа.

 

Малко болка още ти остана,

щом я чувстваш, казват, че си жив.

Задуши я мъжки под кафтана,

припомни си колко бе щастлив.

 

Пожелай си мигове без грижи,

забрави в какво си прегрешил.

Погледът ти волен да се движи,

да си богу верен, богу мил.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет и на теб, Иване! Напоследък усмивката ми боледуваше и се окуражавам. Сполай ти за добрите думи.
  • Много ми хареса! Благодаря ти че го сподели с нас! Поздравления!
  • Благодаря, Мария! Дано пътят ти да е дълъг и лек, дръж болките надалеч! 💕
  • Ударно начало, веднага ме грабна метафората ти, Светличка! 👍❤️
    Много ми хареса творбата и те поздравявам!🌹
  • Благодаря за отзива, Стойчо! Да не се самоизмъчваме и самонаказваме, да даваме шанс на новото, по последната пътечка има също предизвикателства.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...