svetlitschka (Светличка)
557 4809
18.11.2024 г., 9:36 ч.

Мисли за из път 

  Поезия » Философска
141 3 6

Болката е само знаменател

и пътечка пряка през страха,

прегърни я като стар приятел,

тръгнал си стремглаво към студа.

 

Малко болка още ти остана,

щом я чувстваш, казват, че си жив.

Задуши я мъжки под кафтана,

припомни си колко бе щастлив.

 

Пожелай си мигове без грижи,

забрави в какво си прегрешил.

Погледът ти волен да се движи,

да си богу верен, богу мил.

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Привет и на теб, Иване! Напоследък усмивката ми боледуваше и се окуражавам. Сполай ти за добрите думи.
  • Много ми хареса! Благодаря ти че го сподели с нас! Поздравления!
  • Благодаря, Мария! Дано пътят ти да е дълъг и лек, дръж болките надалеч! 💕
  • Ударно начало, веднага ме грабна метафората ти, Светличка! 👍❤️
    Много ми хареса творбата и те поздравявам!🌹
  • Благодаря за отзива, Стойчо! Да не се самоизмъчваме и самонаказваме, да даваме шанс на новото, по последната пътечка има също предизвикателства.
  • Колкото повече вървя към Анестезиолога на съдбата, толкова повече се примирявам.
    Поздравления за творбата,Светличка!🙏
Предложения
: ??:??