Болката е само знаменател
и пътечка пряка през страха,
прегърни я като стар приятел,
тръгнал си стремглаво към студа.
Малко болка още ти остана,
щом я чувстваш, казват, че си жив.
Задуши я мъжки под кафтана,
припомни си колко бе щастлив.
Пожелай си мигове без грижи,
забрави в какво си прегрешил.
Погледът ти волен да се движи,
да си богу верен, богу мил.
© Светличка All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
