20 февр. 2007 г., 06:12
Мислите ми... *
Мислите ми ела да събереш. Разпилях ги навсякъде. В миг. Дори да знаеш, че грешиш, посвети ми този стих... Мислите ми са прозрачна чаша. Студени, с утайка пенлива. След себе си сърцето нося. А чашата с вино става все по-горчива... Мислите ми са в хаос. Ела и ми помогни да се спася. Владееш сърцето ми... То чака. Но в мисли само докога? Мислите ми са оскъдна дреха. Пред тебе тя сама се свлича. А голата душа търси си утеха. Готова да признае, че още те обича... (Мислите ми от първия миг са ограбени и като книга препрочетени. От момента, в който зачиташ този стих, знай, че думите "Обичам те" вече са изречени...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Александра Матеева Все права защищены
Предложения
-
-
Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
-
Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
-
Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
