Мислите ми... *
Мислите ми ела да събереш.
Разпилях ги навсякъде. В миг.
Дори да знаеш, че грешиш,
посвети ми този стих...
Мислите ми са прозрачна чаша.
Студени, с утайка пенлива.
След себе си сърцето нося.
А чашата с вино става все по-горчива...
Мислите ми са в хаос.
Ела и ми помогни да се спася.
Владееш сърцето ми...
То чака. Но в мисли само докога?
Мислите ми са оскъдна дреха.
Пред тебе тя сама се свлича.
А голата душа търси си утеха.
Готова да признае, че още те обича...
(Мислите ми от първия миг
са ограбени и като книга препрочетени.
От момента, в който зачиташ този стих,
знай, че думите "Обичам те" вече са изречени...)
© Александра Матеева All rights reserved.
