5 февр. 2020 г., 07:49

Мисля те

Поэзия » Любовная, Философская

960 0 3

Каза ми да не мисля
толкова често за теб...
Дори без да знаеш защо.
Но нали съм Дива Коза
и изобщо не смятам
да те послушам!

Страховете често
изплуват на повърхността
и не можем да ги спрем.
Но позволим ли им
да ни погълнат,
защо живеем?

Емоция съм, грея...
Дали без теб
щеше да е така !?!

Малко луда...
Усещанията важни са ми,
истината още повече...
Винаги рискувам всичко,
за да предпазя тези,
на които държа...

Често най-близките
неочаквано предават ни...
Парадокс, но факт
в размирно време.
Пази се!

Молитви пиша
и в Бог повярвах даже...
За теб живота си разменям,
само ти да си добре!

3 Януари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

katenstain (Екатерина Глухова)

Благодаря ти, Антон, нямам предвид, че Лирическия герой е предателя!
Благодаря, Цвет!

2020-02-06T12:00:48+02:00
Anterez

Като се абстрахираме от дивите кози и овце и от специфичната им лудост, според мен парадоксалното не е толкова, че някой ни предава (особено близките), а по-скоро това, че ако някой ти каже да не го мислиш, автоматически почваш да мислиш само за него

2020-02-05T14:02:59+02:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Много ми хареса: :„Емоция съм, грея...„! Чудесно е да можем да се усещаме! Хубаво е да мислим за другите, но не трябва да забравяме и себе си, защото често от нашето добро зависи и това на любимите ни хора - мое мнение! Поздравявам те!

2020-02-05T11:59:03+02:00