Feb 5, 2020, 7:49 AM

Мисля те

Poetry » Love, Philosophical

956 0 3

Каза ми да не мисля
толкова често за теб...
Дори без да знаеш защо.
Но нали съм Дива Коза
и изобщо не смятам
да те послушам!

Страховете често
изплуват на повърхността
и не можем да ги спрем.
Но позволим ли им
да ни погълнат,
защо живеем?

Емоция съм, грея...
Дали без теб
щеше да е така !?!

Малко луда...
Усещанията важни са ми,
истината още повече...
Винаги рискувам всичко,
за да предпазя тези,
на които държа...

Често най-близките
неочаквано предават ни...
Парадокс, но факт
в размирно време.
Пази се!

Молитви пиша
и в Бог повярвах даже...
За теб живота си разменям,
само ти да си добре!

3 Януари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

katenstain (Екатерина Глухова)

Благодаря ти, Антон, нямам предвид, че Лирическия герой е предателя!
Благодаря, Цвет!

2020-02-06T12:00:48+02:00
Anterez

Като се абстрахираме от дивите кози и овце и от специфичната им лудост, според мен парадоксалното не е толкова, че някой ни предава (особено близките), а по-скоро това, че ако някой ти каже да не го мислиш, автоматически почваш да мислиш само за него

2020-02-05T14:02:59+02:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Много ми хареса: :„Емоция съм, грея...„! Чудесно е да можем да се усещаме! Хубаво е да мислим за другите, но не трябва да забравяме и себе си, защото често от нашето добро зависи и това на любимите ни хора - мое мнение! Поздравявам те!

2020-02-05T11:59:03+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0