Каза ми да не мисля
толкова често за теб...
Дори без да знаеш защо.
Но нали съм Дива Коза
и изобщо не смятам
да те послушам!
Страховете често
изплуват на повърхността
и не можем да ги спрем.
Но позволим ли им
да ни погълнат,
защо живеем?
Емоция съм, грея...
Дали без теб
щеше да е така !?!
Малко луда...
Усещанията важни са ми,
истината още повече...
Винаги рискувам всичко,
за да предпазя тези,
на които държа...
Често най-близките
неочаквано предават ни...
Парадокс, но факт
в размирно време.
Пази се!
Молитви пиша
и в Бог повярвах даже...
За теб живота си разменям,
само ти да си добре!
3 Януари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия
© Екатерина Глухова Всички права запазени
Благодаря, Цвет!