5.02.2020 г., 7:49

Мисля те

Поезия » Любовна, Философска

957 0 3

Каза ми да не мисля
толкова често за теб...
Дори без да знаеш защо.
Но нали съм Дива Коза
и изобщо не смятам
да те послушам!

Страховете често
изплуват на повърхността
и не можем да ги спрем.
Но позволим ли им
да ни погълнат,
защо живеем?

Емоция съм, грея...
Дали без теб
щеше да е така !?!

Малко луда...
Усещанията важни са ми,
истината още повече...
Винаги рискувам всичко,
за да предпазя тези,
на които държа...

Често най-близките
неочаквано предават ни...
Парадокс, но факт
в размирно време.
Пази се!

Молитви пиша
и в Бог повярвах даже...
За теб живота си разменям,
само ти да си добре!

3 Януари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

katenstain (Екатерина Глухова)

Благодаря ти, Антон, нямам предвид, че Лирическия герой е предателя!
Благодаря, Цвет!

2020-02-06T12:00:48+02:00
Anterez

Като се абстрахираме от дивите кози и овце и от специфичната им лудост, според мен парадоксалното не е толкова, че някой ни предава (особено близките), а по-скоро това, че ако някой ти каже да не го мислиш, автоматически почваш да мислиш само за него

2020-02-05T14:02:59+02:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Много ми хареса: :„Емоция съм, грея...„! Чудесно е да можем да се усещаме! Хубаво е да мислим за другите, но не трябва да забравяме и себе си, защото често от нашето добро зависи и това на любимите ни хора - мое мнение! Поздравявам те!

2020-02-05T11:59:03+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0