30 июн. 2020 г., 15:47

Митичен бряг

1.4K 3 5

Над мамещата бездна

небето цяло е събрало

лазур от облак и слънца

в голямо синьо огледало.

 

Изплувал от митичен бряг, 

сред крясъка на бели птици,

долита бризът със делфински смях,

окъпан в шарени зеници.

 

А утрото е сън на мида,

нощта-загадъчна жена.

Във лятото почти заспива

неясен спомен за снега.

 

С блуждаещ лъч денят прошарва

запенената шумна пелена.

Солена нега с устните попива,

погалена от пясъка вълна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Омагьосващо!
  • И на мен ми хареса много. И също като Мария мисля, че е много подходящо времето, в което си го пуснал - в деня преди Джулай морнинг, пък и като звучене създава наистина едно такова хубаво настроение за първия ден на истинското (не астрономическото) лято. Макар че тази хубава традиция (е, малко езическа с обожествяване на Слънцето), започнала през 80-те във Варна, сега точно там почти не се отбелязва. А младите хора дори не знаят какво е това. Пък и не са чували за Юрая Хиип, Джон Лоутън, Кен Хенсли, другите велики членове на бандата, нито баладата "July Morning" с нейните страхотни вокални изпълнения и великолепни инструментални сола (https://en.wikipedia.org/wiki/July_Morning_(song) .
  • Точно като за Джулай морнинг! Нежно, синьо-омагьосващо и въздействащо!🍀
  • Много е хубаво! Поздравления!
  • Много е нежничко! Поздравявам те!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...