30.06.2020 г., 15:47 ч.

Митичен бряг 

  Поезия
951 3 5

Над мамещата бездна

небето цяло е събрало

лазур от облак и слънца

в голямо синьо огледало.

 

Изплувал от митичен бряг, 

сред крясъка на бели птици,

долита бризът със делфински смях,

окъпан в шарени зеници.

 

А утрото е сън на мида,

нощта-загадъчна жена.

Във лятото почти заспива

неясен спомен за снега.

 

С блуждаещ лъч денят прошарва

запенената шумна пелена.

Солена нега с устните попива,

погалена от пясъка вълна.

© Милен Милев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Омагьосващо!
  • И на мен ми хареса много. И също като Мария мисля, че е много подходящо времето, в което си го пуснал - в деня преди Джулай морнинг, пък и като звучене създава наистина едно такова хубаво настроение за първия ден на истинското (не астрономическото) лято. Макар че тази хубава традиция (е, малко езическа с обожествяване на Слънцето), започнала през 80-те във Варна, сега точно там почти не се отбелязва. А младите хора дори не знаят какво е това. Пък и не са чували за Юрая Хиип, Джон Лоутън, Кен Хенсли, другите велики членове на бандата, нито баладата "July Morning" с нейните страхотни вокални изпълнения и великолепни инструментални сола (https://en.wikipedia.org/wiki/July_Morning_(song) .
  • Точно като за Джулай морнинг! Нежно, синьо-омагьосващо и въздействащо!🍀
  • Много е хубаво! Поздравления!
  • Много е нежничко! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??