30 jun 2020, 15:47

Митичен бряг

  Poesía
1.4K 3 5

Над мамещата бездна

небето цяло е събрало

лазур от облак и слънца

в голямо синьо огледало.

 

Изплувал от митичен бряг, 

сред крясъка на бели птици,

долита бризът със делфински смях,

окъпан в шарени зеници.

 

А утрото е сън на мида,

нощта-загадъчна жена.

Във лятото почти заспива

неясен спомен за снега.

 

С блуждаещ лъч денят прошарва

запенената шумна пелена.

Солена нега с устните попива,

погалена от пясъка вълна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Омагьосващо!
  • И на мен ми хареса много. И също като Мария мисля, че е много подходящо времето, в което си го пуснал - в деня преди Джулай морнинг, пък и като звучене създава наистина едно такова хубаво настроение за първия ден на истинското (не астрономическото) лято. Макар че тази хубава традиция (е, малко езическа с обожествяване на Слънцето), започнала през 80-те във Варна, сега точно там почти не се отбелязва. А младите хора дори не знаят какво е това. Пък и не са чували за Юрая Хиип, Джон Лоутън, Кен Хенсли, другите велики членове на бандата, нито баладата "July Morning" с нейните страхотни вокални изпълнения и великолепни инструментални сола (https://en.wikipedia.org/wiki/July_Morning_(song) .
  • Точно като за Джулай морнинг! Нежно, синьо-омагьосващо и въздействащо!🍀
  • Много е хубаво! Поздравления!
  • Много е нежничко! Поздравявам те!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...