Над мамещата бездна
небето цяло е събрало
лазур от облак и слънца
в голямо синьо огледало.
Изплувал от митичен бряг,
сред крясъка на бели птици,
долита бризът със делфински смях,
окъпан в шарени зеници.
А утрото е сън на мида,
нощта-загадъчна жена.
Във лятото почти заспива
неясен спомен за снега. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up