Над мамещата бездна
небето цяло е събрало
лазур от облак и слънца
в голямо синьо огледало.
Изплувал от митичен бряг,
сред крясъка на бели птици,
долита бризът със делфински смях,
окъпан в шарени зеници.
А утрото е сън на мида,
нощта-загадъчна жена.
Във лятото почти заспива
неясен спомен за снега.
С блуждаещ лъч денят прошарва
запенената шумна пелена.
Солена нега с устните попива,
погалена от пясъка вълна.
© Милен Милев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
