SoLiS (Заличен)
7 3
14 июн. 2009 г., 19:48

Многоточково 

  Поэзия » Философская
501 0 2

Красив финал - но липсва памет,
с която да си спомня, че е минало.
(по малките усмивки те познах
и онзи поглед, дето ражда зима.)

Но чакай, да си спомня тишината,
с която се сбогувах на разсъмване.
Намерих твоя ключ. Ала вратата
посрещна ме със празност. И препъване.

Нищо! Продължавам да си спомням,
пред очите ми изплуват две градини...
Във които се белее като огън
близостта на наш'те антоними.

И станахме на дим напълно слепи,
прострелвахме се с обич - многоточково.
И от хора се превърнахме във вещи,
обичащи куршуми и оловото.

Съзнанието ражда възприятия,
с които пак улавям пеперуди.
Зачевам светлина от необятия,
дълбоко във сърцето. Като слюди.
...


Накрая не си спомням, но усещам,
че всичко свърши още със началото.
И загледан във иконата отсреща,
те виждам да възкръсваш в огледалото.

© Заличен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??