SoLiS (Заличен)
7 3
14.06.2009 г., 19:48 ч.

Многоточково 

  Поезия » Философска
452 0 2

Красив финал - но липсва памет,
с която да си спомня, че е минало.
(по малките усмивки те познах
и онзи поглед, дето ражда зима.)

Но чакай, да си спомня тишината,
с която се сбогувах на разсъмване.
Намерих твоя ключ. Ала вратата
посрещна ме със празност. И препъване.

Нищо! Продължавам да си спомням,
пред очите ми изплуват две градини...
Във които се белее като огън
близостта на наш'те антоними.

И станахме на дим напълно слепи,
прострелвахме се с обич - многоточково.
И от хора се превърнахме във вещи,
обичащи куршуми и оловото.

Съзнанието ражда възприятия,
с които пак улавям пеперуди.
Зачевам светлина от необятия,
дълбоко във сърцето. Като слюди.
...


Накрая не си спомням, но усещам,
че всичко свърши още със началото.
И загледан във иконата отсреща,
те виждам да възкръсваш в огледалото.

© Заличен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??