23 июл. 2021 г., 00:45

Моето детство

570 0 0

Израснахме сред цъфнали дървета.

Играехме сред лавандулови поля.

И мислехме, че е прекрасен

живота, детството и нашата страна.

 

Не знаехме какво е завист.

Щастливи бяхме в своята игра.

И бягахме от всякаква ненавист,

а вярвахме в себе си и радостта.

 

Отминаха безгрижните години,

пораснаха невинните деца,

но пак се връщат в спомени любими

и блесва в ъгълчета на окото им сълза.

 

Щастливи бяха детските години,

ала е различен вече днес света.

Но спомените ще останат живи

в сърцата на големите деца.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Гочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...