23.07.2021 г., 0:45

Моето детство

571 0 0

Израснахме сред цъфнали дървета.

Играехме сред лавандулови поля.

И мислехме, че е прекрасен

живота, детството и нашата страна.

 

Не знаехме какво е завист.

Щастливи бяхме в своята игра.

И бягахме от всякаква ненавист,

а вярвахме в себе си и радостта.

 

Отминаха безгрижните години,

пораснаха невинните деца,

но пак се връщат в спомени любими

и блесва в ъгълчета на окото им сълза.

 

Щастливи бяха детските години,

ала е различен вече днес света.

Но спомените ще останат живи

в сърцата на големите деца.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Гочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....