23.07.2021 г., 0:45

Моето детство

568 0 0

Израснахме сред цъфнали дървета.

Играехме сред лавандулови поля.

И мислехме, че е прекрасен

живота, детството и нашата страна.

 

Не знаехме какво е завист.

Щастливи бяхме в своята игра.

И бягахме от всякаква ненавист,

а вярвахме в себе си и радостта.

 

Отминаха безгрижните години,

пораснаха невинните деца,

но пак се връщат в спомени любими

и блесва в ъгълчета на окото им сълза.

 

Щастливи бяха детските години,

ала е различен вече днес света.

Но спомените ще останат живи

в сърцата на големите деца.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Гочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...