Jul 23, 2021, 12:45 AM

Моето детство

574 0 0

Израснахме сред цъфнали дървета.

Играехме сред лавандулови поля.

И мислехме, че е прекрасен

живота, детството и нашата страна.

 

Не знаехме какво е завист.

Щастливи бяхме в своята игра.

И бягахме от всякаква ненавист,

а вярвахме в себе си и радостта.

 

Отминаха безгрижните години,

пораснаха невинните деца,

но пак се връщат в спомени любими

и блесва в ъгълчета на окото им сълза.

 

Щастливи бяха детските години,

ала е различен вече днес света.

Но спомените ще останат живи

в сърцата на големите деца.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Гочева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...