Jul 23, 2021, 12:45 AM

Моето детство

576 0 0

Израснахме сред цъфнали дървета.

Играехме сред лавандулови поля.

И мислехме, че е прекрасен

живота, детството и нашата страна.

 

Не знаехме какво е завист.

Щастливи бяхме в своята игра.

И бягахме от всякаква ненавист,

а вярвахме в себе си и радостта.

 

Отминаха безгрижните години,

пораснаха невинните деца,

но пак се връщат в спомени любими

и блесва в ъгълчета на окото им сълза.

 

Щастливи бяха детските години,

ала е различен вече днес света.

Но спомените ще останат живи

в сърцата на големите деца.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Гочева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...