5 июл. 2009 г., 18:20

Моето Лято

860 0 14

Удави ме отново с водопад от коси!

Погали ме с кадифени ресници!

Цвят на поляна от тебе струи.

Плитка разплиташ, безумнице...

 

Подари ми аромат на узряла лоза,

под звездиците прелестно ясни!

Искам само в теб отразена луна!

Омагьосай ме с парещи ласки!

 

Маслото в кандилцето...Мъничко. Свято...

Четири стъпки, а една е пътечката...

Остани си завинаги моето Лято,

под съзвездие Голямата Мечка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...