Удави ме отново с водопад от коси!
Погали ме с кадифени ресници!
Цвят на поляна от тебе струи.
Плитка разплиташ, безумнице...
Подари ми аромат на узряла лоза,
под звездиците прелестно ясни!
Искам само в теб отразена луна!
Омагьосай ме с парещи ласки!
Маслото в кандилцето...Мъничко. Свято...
Четири стъпки, а една е пътечката...
Остани си завинаги моето Лято,
под съзвездие Голямата Мечка!
© Красимир Дяков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
