5.07.2009 г., 18:20

Моето Лято

857 0 14

Удави ме отново с водопад от коси!

Погали ме с кадифени ресници!

Цвят на поляна от тебе струи.

Плитка разплиташ, безумнице...

 

Подари ми аромат на узряла лоза,

под звездиците прелестно ясни!

Искам само в теб отразена луна!

Омагьосай ме с парещи ласки!

 

Маслото в кандилцето...Мъничко. Свято...

Четири стъпки, а една е пътечката...

Остани си завинаги моето Лято,

под съзвездие Голямата Мечка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...