ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
5 jul 2009, 18:20

Моето Лято

859 0 14

Удави ме отново с водопад от коси!

Погали ме с кадифени ресници!

Цвят на поляна от тебе струи.

Плитка разплиташ, безумнице...

 

Подари ми аромат на узряла лоза,

под звездиците прелестно ясни!

Искам само в теб отразена луна!

Омагьосай ме с парещи ласки!

 

Маслото в кандилцето...Мъничко. Свято...

Четири стъпки, а една е пътечката...

Остани си завинаги моето Лято,

под съзвездие Голямата Мечка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0