Моето мълчание
Мълчанието ми е епитафия
над шепа прах от пеперудени криле,
познали ласката на слънцето
и неговия гилотинен блясък,
мълчанието ми е вик по вятъра,
догонващ впряга му от необяздени коне,
предсмъртната въздишка на вълната,
сляла се със пясъка,
концерт за лудост и безсъние
във ла минор,
разпръснат пъзел
във един-единствен цвят – безсилие,
в средата на арена от абсурди –
сляп тореадор,
тайфа бездомни мисли,
със собствената си безпътица препили,
кристална стъкленица със абсент,
разплела плитките на гордостта ми,
рапира бутафорна,
от вече изиграна роля жълт фрагмент...
Мълчание, мълчание, мълчание...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
