Моето мълчание
Мълчанието ми е епитафия
над шепа прах от пеперудени криле,
познали ласката на слънцето
и неговия гилотинен блясък,
мълчанието ми е вик по вятъра,
догонващ впряга му от необяздени коне,
предсмъртната въздишка на вълната,
сляла се със пясъка,
концерт за лудост и безсъние
във ла минор,
разпръснат пъзел
във един-единствен цвят – безсилие,
в средата на арена от абсурди –
сляп тореадор,
тайфа бездомни мисли,
със собствената си безпътица препили,
кристална стъкленица със абсент,
разплела плитките на гордостта ми,
рапира бутафорна,
от вече изиграна роля жълт фрагмент...
Мълчание, мълчание, мълчание...
© Даниела All rights reserved.
