Когато сам отново оставам вечерта,
когато спомените ми преборват съня,
появяват се пред мен лицата на моите деца,
те не са до мен но са ми в сърцето, в душа.
Седя си заедно с една любима нарича се Тъга,
утешават ме заедно със своята сестра Самота.
С тях заедно редя си моите любими слова,
за живота на хората, за любовта с малко тъга.
И появяват се под перото ми моите "чеда",
излезли са направо от изстрадалата ми душа.
Преминали са и почвуствани от моето сърце,
едно сърце ранимо, сърцето на малко дете. ...